Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2013 20:28 - Из дневника на Мария. Част 1.
Автор: hugsandkisses Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1684 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 04.07.2013 20:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Здравейте,

от много време си мислех да напиша собствена история и днес най-накрая събрах смелост и седнах пред клавиатурата и написах първата част :) Надявам се да ви хареса и ако е така, скоро ще пусна и втората част. Приятно четене :) 

  Всичко започна в едно не голямо градче близо до София. Тя беше в училище, имаше час по математика, а след това трябваше да отиде на тренировка по баскетбол. Тя беше Мария, пълничкото момиче с червеникава коса, която падаше на едри къдрици малко под раменете. Кожата й беше снежно бяла, а очите й зелени, не беше от най-високите и красиви момичета, но в лицето й се четеше тази доброта и невинност, която малко хора притежават.
   Мария обикновено обличаше джински и дълга туника или размъкната тениска, за да прикрие несъвършенствата си. Въпреки  че беше 12. клас, тя все още ходеше с раница на училище и много често срещаше подигравките на съученичките й, заради това че прилича на динозавър. 
   Мария бе свикнала да я наричат с какви ли не имена и прякори, тя търпеше всичко и на всяка ядлива забележка, отговаряше с невинна усмивка или с пренебрежение, но това не бе така. Вътрешно тя изпитваше вина, че не е като всичките й съученички, но въпреки това не смееше да си отваря устата, защото знаеше какво ще я сполети.
  Мария седеше в часа и се чудеше как да пропусне тренировката си по баскетбол, тя не беше ходила в последните 2 седмици, защото последния път, когато се преобличаше, Анна й се изсмя и я попита дали не е бременна.
  Чу се звънецът, господин Петров даде домашна работа и след това излезе от стаята. Мария бързо си събра нещата и побърза да излезе от сградата на училището без да я види треньорът й по баскетбол. Тя искаше да се прибере, но знаеше, че вкъщи я чака майка й, която ще я попита защо се връща толкова рано. Единственото, което Мария можеше да направи е да чака, да минат 2 часа и да се прибере, но какво щеше да прави през това време?  
  Близо до училището имаше парк, Мария се запъти на там, но беше гладна. Имаше само 2,50лв. тя бързо си помисли какво може да си купи с тях и веднага отиде при фургона, който винаги стоеше на главната алея на парка. Вътре беше продавачката, която както винаги беше намусена.
- Какво ще обичаш? - попита продавачката.
Мария без да се замисля отговори:
- Сандвич с риба тон - тя бързо помисли и пресметна дали ще й стигнат парите и добави - С две лъжици майонеза.
Продавачката бързо взе питка, сложи риба тон и накрая сложи с две лъжици майонеза.
-2.50 моля!
  Мария бързо подаде парите и се затича, мина по добре познатия й път и се насочи към любимата й пейка в парка. Тя беше най-отдалечената, в края на парка, под три дървета и едва се виждаше. Мария седна на пейката, хвърли си раницата и започна лакомо да похапва сандвича. 
Тя знаеше, че не бива да прави това, защото си беше обещала, че от понеделник ще тренира повече и ще яде по-здравословно, но не можеше да устои на вкусната риба тон, по която все още се виждаха капки зехтин и майонезата, която се стичаше отгоре. 
 След като си изяде сандвича, Мария бързо извади дневника си, в който пишеше всеки ден. Днес нямаше нищо особено, затова тя написа половин страница, затвори го и го пъхна в чантата си, а след това бързо стана, изтупа туниката си от трохите и тръгна към вкъщи, като вървеше бавно и заобикаляше, за да може да мине времето. 
 След час Мария си беше вкъщи. Тя отвори вратата и се събу, тя усети аромата, който се носеше от кухнята, а след това чу й гласа на майка си:
 - Мария, как мина училището? - попита майка й.
- Нямаше нищо интересно, както всеки ден. - отвърна Мария и побърза да се качи горе и да си вземе душ.
 Навън беше топло, въпреки че беше октомври и бяха започнали училище едва преди 3 седмици беше около 32 градуса.
  Мария се изкъпа и излезе от банята, тя обу любимите й розови пантофки с мечета и се облече с тениска и къси панталонки. Въпреки че навън беше табу, Мария да облече къси панталонки, във вкъщи тя с радост го правеше. 
 Мария легна на леглото си, тя живееше в двуетажна къща с майка си, баща си, баба си и кучето й Джеси. Тя имаше собствена стая, не беше от най-големите, но Мария я обичаше, беше й достатъчна. В стаята й имаше гардероб, легло, бюро с компютър и нощно шкафче, върху което седеше касетофона й. 
 Мария никога не обичаше да си пише домашните на бюрото, тя извади учебника по математика и тетрадката си, пусна музика и започна да решава задачи.
 Изведнъж чу почукване на вратата, Мария спря музиката, стана от леглото и отвори. Беше майка й:
- Аз ще изляза до магазина, за да купя хляб  и след това ще отида до шивачката, за да премеря новият си костюм.
-Добре, мамо, аз ще си напиша домашните и ще почистя стаята си.
Майката на Мария излезе и тя остана сама вкъщи. Баща й беше на работа, баба й беше у съседката.
 Тя приключи с домашните и след това набързо подреди стаята си, изми пода и избърса праха. 
Тя седна на компютъра, но не й се искаше в този хубав ден да стои затворена вкъщи, затова тя реши да се поразходи.
  Тя взе Джеси и реши днес да си облече единствената рокля. Роклята й беше червена на бели цветя и беше под коленете, като имаше колан, който подчертаваше талията й. Мария си сложи и гланц и спирала, нещо което не правеше и затова нямаше собствени козметични продукти. Тя взе от тези на майка си. 
Мария обу любимите си червени пантофки, сложи каишката на Джеси и заключи вратата.
   Тя отиде към парка.
  Всичко изглеждаше както обикновено, преди да се случи това.... 

Поздрави Hugsandkisses


Тагове:   разказ,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mlad6i - някак си е. . . . недовършено. ? за...
05.08.2013 13:58
някак си е....недовършено.? започва като обикновен делничен разказ, и точно когато читателят очаква завръзката - мария излиза навън и той очакав да се случи нещо - разказът спира. Струва ми се, че можеше да поскъсиш описанията как мария (ако това си ти толкова по зле) яде риба тон и майонеза или как си чисти (ш) стаята и да се концентрираш върху повечко екшън - нямам предвид битки, а просто динамика, съспенс - Мария влезе, излезе, срещна някого заговори някого отеде но Народиня театър върна се и т.н. да има движение, малок е смешно да затваряш героя в една стая и да се надяваш да е инетерсно.
Нито ни толкин (известен с описанията си), нито си Чаплин (дайте ми една стълба, едно момиче и един полицай и ще направя филм).
Не се заяждам просто добронамерена критика, за да вкараш повече динамика във втората част, иначе съм любопитнен че пишеш собствена история, не всеки има желание. Аз самият съм пробвал на няколко пъти във фентъзито но съм се отказвал малок преди края, еднственият ми завършен разказ е "неприятности в хейвън" ако го кликнеш в гугъл ще излезе - има го и на части и в цяул вариант. точно затова се радвам че има хора които желаят да пишат.
Не си длъжна да следавш съветите ми, не съм светило, най-добре сама прецени
цитирай
2. mlad6i - ЕДна много неприказна коледа - един кратък хумористичен разказ
05.08.2013 14:06
Eдна много неприказна Коледа

- Ама какво става тук? – смути се дядо Коледа като влезе запъхтян в къщичката, където се правеха подаръците.Момчета, стегнете се, изоставаме от графика…Вече е 6 декември до Коледа остава съвсем малко време…..сърдитите физономии на джуджетата го сепнаха.
- Ама какво не е наред?
- Питаш какво не е наред? – повтори като ехо Мърморко! ВСИЧКО! Ние ти се трудим като катъри по десет часа на ден от мра до мрак, правим подаръци на другите, за да им е весело, а какво получаваме в замяна! НИЩО! ЕДНО ГРАМАДНО НИЩО! Ти някога на нас правил ли си ни подарък, а! не, нали! Затова ние направихме синдикат с име “Пълна промяна”, на който аз и Сърдитко сме съпредседатели и решихме да се борим за стопроцентово увеличение на заплатите.
-Ама…чакайте…ча…кайте – заекна дядо Коледа – ами децата. - -- Ами децата? Ами всеобщото благо.
- Майната им на децата! Майната му на всеобщото благо! Обявяваме ефективна стачка – ревнаха в един глас джуджетата.
Дядо коледа замаян взе да се скита, за да намери Снежанка и да й се оплачи от неволите си. Намери я но състоянието й го изненада – беше захвърлила зимните дрехи, беше сложила някакви черни жартиери и една рокля с дълбоко деколте – дядо коледа в първия момент я взе за една от онези девойки дето се подвизаваха на Околовръстното и чак последния момент я позна и се сепна.
- за къде се стягаш така Снежанке?! – учудено я запита той
- как закъде – принцът обеща да ме заведе да Сейшелските острови – отвърна тя с най-небрежния тон.
- СЕГА?!!!!!
- А кога?! – не ти ли се струва че там ще е по-топло от тук?! Не ставай тъпанар дядо!до кога ще работим за всеобщото благо без нищо да печелим.
- Но джуджетата са заформили стачка…
- И са прави за себе си! Дядо трябва да живеем в капитализма. Безплатното ядене свърши. Не може да очакваш от хората да ти работят на добра воля.
- Боже, боже помилуй. Добре поне че мога да разчитам на Рудолф и останалите лосове.
-Грешиш! Бакалина ги взе, защото престана да дава вересии. Ще ги нареже. В замяна на тях ще погаси дълговете ни.
- Ужас! Но той ще ги убие!
- А ти какво очакваш! Трябва да гледаш по-практично на нещата.
В този момент на северния полюс паркираха няколко джипа “Чероки”. От най лъскавият от тях се показа Принцът – с костюм “Версаче”, пушещ кубинска пура и коса пригладена с гел той веднага елегантно даде на Снежанка да се качи в джипа, каран от личен шофьор. Край него се движеха още пет Джипа пълни с охраната на Принца – дебеловрати момчета с ланци по вратовете.След което джиповете отпашиха към Сейшелите. Дядо Коледа се затюхка. И както се тюхкаше откри, че машината за сняг не работи.
- Не можем да извикаме техник – осветли го Сърдитко в миг на добро настроение – защото телефона е развален.
- Може да забавим времето – хрумна гениална мисъл на дядо Коледа – ще помолим Сънчо да помогне и децата ще се събудят директно на 25 декември, а не на 24.
- Абсурд – отвърна му Мърморко – Сънчо също стачкува и е асоцииран член на нашия синдикат.
Сега вече на дядо Коледа тотално му причерня. Просто му дойде много. Развика се, разпсува се, беше близо до инсулт. Заяви на джуджетата и Сънчо, че за всеки непрослужен ден ще им вземе от надниците. Започна да налага глоби. Те не отстъпваха. Стачката се затегна. Накрая със взаимни компромиси на 20 декември се разбраха за 33 – процентно увеличение на заплатите, както и джуджетата да получават подаръци на всеки голям празник. С известни уговорки към тях се присъедини и Сънчо. В последния момент М-тел пусна промоция и дядо Коледа се обади на техника да оправи машината за сняг. С бакалина нещата също се уредиха – спрян му беше тока в най-критичният момент и елените се възползваха за да избягат и да се върнат при дядо Коледа. А най-радостното беше, че Снежанка се прибра и то в приличен вид – скарала се с Принца. Тя му зашлевила шамар, а той си взел подаръците, джипа и охраната и се разделили по-живо, по-здраво. Тривиално. Накрая всичко завърши добре и както винаги Коледата беше изключително прекрасна. Дори по-прекрасна от друг път. А дядо Коледа реши че когато положиш повече усилия за нещо, тогава резултата ти става по-мил. И така всичко премина отново много добре. До следващата коледа.



цитирай
3. hugsandkisses - Благодаря
05.08.2013 20:50
Ще имам предвид забележките. И на мен ми се струваше малко не както трябва, но за първи път пиша и не бях изобщо сигурна за нищо.

А иначе разказът е много хубав, прочетох го с удоволствие. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hugsandkisses
Категория: Лични дневници
Прочетен: 39415
Постинги: 22
Коментари: 22
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930