Здравейте,

 вече е готова и част 2 на моя "мини" разказ. 

 Ако не сте прочели първа част, може да го направите като кликнете тук.



     Мария ходеше с Джеси към парка.  Въпреки голямата жега, подухваше слаб вятър, който едва повдигаше роклята й и полюшваше леко косата й. 
     Джеси беше Мини Йоркширски териер, която вече беше достигнала окончателната си дължина и височина. Тя тичаше пред Мария и се чуваше как нашийника и подрънква.
    Мария влезе в парка, но този път не се насочи към любимата й пейка, а към централният фонтан в парка. Тя беше уверена и не искаше да се крие както всеки ден. Освен това се съмняваше, че ще види някой от нейния клас. Обикновено по това време те спяха и се приготвяха за кафе  или дискотека вечерта. 
    Мария ходеше и забеляза група момчета около фонтана. Веднага ги позна. Те бяха завършили миналата година и нямаше какво да правят, освен да излизат навън или да помагат на техните, много малко от тях се бяха записали в университет и все още учеха. Останалите смятаха, че това не им е нужно и решиха да останат в града, като се вземат на работа някъде или просто помагат на техните.Те не я забелязаха.
    Мария реши, че ще мине покрай тях, възможно най-незабелязано. Струваше й се глупаво да се върне по обратния път. След като направи няколко крачки, тя чу плисък във водата и след това усети, как върху нея пада вода и тя става мокра. 
Когато повдигна главата си, момчетата се смееха и се чуваха грозните им подмятания "динозавър с рокля и малък Рекси".
    Не й стана приятно затова само се усмихна и понечи да си тръгне, тогава забеляза, че едно от момчетата се приближава към нея. 
   Трябваха й само няколко секунди, за да разбере кой е. Беше Филип.
   Филип беше знаменосец на училището. Пълен отличник, освен еднa петица по математика. Той беше един от малкото, решили да продължат образованието си.  Учеше архитектура в университета. Винаги се държеше много приятелски и дружелюбно, навярно заради това около него винаги имаше много момичета. Разбира се и заради външния му вид, всички негови приятели спортуваха и имаха тела, като от модни списания. Мария ги бе виждала, докато тренираха в двора на училището. Филип бе с руса коса и сини очи и с прекрасна кожа, имаше много чаровна усмивка, каято се попълваше от белите му зъби. Освен това той беше доста висок и имаше кола още в 11 клас. 
Филип се прижлижи към нея и й каза:
- Съжалявам, не те видях, не исках да те намокря. 
Мария се усмихна и промълви:
- Няма нищо и без това е ужасно топло, нуждаех се от малко прохлада.
Филип се усмихна.
- Тогава, защо не дойдеш с нас, за да се позабавляваш малко?
Мария не можеше да повярва на това, което беше чула туко що. Тя упорито вярваше, че просто й се е причуло, но въпреки всичко му отвърна.
-Хайде.
Двамата тръгнаха към фонтана и обидите не закъсняха:
- Филип, вече по динозаври ли си падаш?
- Млъквай, Георги.
Георги, беше пълната противоположност на Филип. Винаги завършваше с тройки, обичаше купоните и жените. Той си остана в града и работеше в една фирма за дърва. Той товареше дървата в камиони, които след това други хора караха до къщите.  Георги имаше сестра, която беше с една година по-малка от него. Това беше Анна, нейната съученичка, заради която, Мария не ходеше от известно време на тренировки по баскетбол. Той беше висок и мускулест, като Филип, но имаше кестенява коса и лешникови очи, освен това усмивката му не беше така пленяваща.
Другите две момчета бяха Васил и Дани.
Тя не знаеше много за тях. Знаеше само къде живеят и че стоят в града и не работят. Знаеше, че Филип, Георги, Васил и Дани са приятели още от деца и често ги виждаше заедно в парка, на площада, в колите, в кафенета и тн.
Филип се обърна към Мария:
- Е, ти беше Мария, нали така? 
- Да, аз съм Мария. - Мария остана много очудена от факта, че той й знаеше името.- Откъде ми знаеш името?
Всички се засмяха. 
- Всичко го знаят - отвърна Георги.
- Така е - добави Васко.
- Как се казва кучето? - Попита Филип.
- Джеси.
Всички момчета започнаха да я закачат и да си играят с нея. След това предложиха на Мария бира. След като тя учтиво им отказа, те й предложиха да хвърлят камъни във фонтана. На това тя нямаше как да не се съгласи. 
    Времето мина неусетно, вече почти се смръчаваше. Техните отдавна си бяха у тях и сигурно скоро щяха да започнат да звънят по телефона. Мария не искаше това. Не можеше да позволи това. Не искаше да се излага пред другите като вдигне телефона и каже "Да, мамо сега се прибирам." Представяше си какви подигравки щяха да тръгнат. Затова тя извади телефона си и изключи звука му. Щеше да каже, че просто не го е чула.
 Беше й забавно, слушаше как момчетата си говорят. От време на време се обръщаха към нея и я питаха нещо.
Мария си помисли, че е време да се прибира, затова бързо каза на момчетата, че трябва да тръгва, защото трябва да нахрани Джеси.
Филип се обърна към нея и я попита:
- В събота ще правим купон у нас. Ако искаш можеш да дойдеш. В 7 часа, носи каквото пожелаеш.
Мария беше като попарена:
-Да,да разбира се, че те дойда. Ще бъде забавно.
-Тогава до събота.- Каза Филип и се усмихна.
Мария забърза по алеята на парка, вече беше 10 часа и имаше 32 пропуснати повиквания от майка си. Нормално беше, техните не бяха свикнали Мария да излиза. 
Тя тичаше до тях и се чувстваше безтегловно, едва ли не имаше чувството, че лети. Филип я бе поканил на купон, на истински купон, от онези на които се пие алкохол и се танцува и няма родители. 
Тя стигна до входната врата и бързо включи звука на телефона си, отвори и бързо се събу.
От кухнята се чу гласа на майка й:
- Мария, къде беше и защо не си вдигаше телефона?
- Бях навън, разхождах Джеси и се видях с едни приятели, беше ни много забавно и дори не съм чула, че си ми звъняла.
- Звънях ти над 100 пъти, как така не си чула и защо поне не се обади, че ще закъснееш, тревожихме се за теб.
- Съжалявам, мамо. Повече няма да се повтори.- простена Мария.
- Ела да вечеряш.
- Не съм гладна. Мисля да лягам. - отвърна Мария и бързо се качи по стълбите.
Тя се преоблече, свали грима от лицето си, легна на леглото и довърши страничката от дневника си. Мислеше си, че това е поредния скучен ден, но не беше така.
Тя легна и дълго не можеше да заспи. Мислеше си за събота, за купона и за Филип. Мислеше си за това как всичко ще бъде прекрасно. Нямаше търпение да дойде събота, а утре бе едва сряда.
 На сутринта тя се събуди с усмивка на лицето, отиде на училище и никой и нищо не можеше да помрачи настроението й. Всички говореха за купона в събота, всички се вълнуваха не по-малко от Мария.
Дните се нижеха бавно, през тези дни, Мария стана разсеяна в училище и вкъщи, това нямаше как да убегне на преподавателите й и на техните.

Мария си легна и не можеше да заспи, защото утре беше събота. Специално за вечерта, тя беше отишла с майка си по магазините и си бе купила рокля и обувки. Тя бе казала на майка си, че е поканена на купон и тя се радваше не по-малко от нея, но въпреки всичко й бе позволила да отиде, но само до 12 часа.
 
Мария дори не подозираше, какви бели щеше й навлече този купон.... 

Целувки Hugsandkisses