Здравейте,

след 2 месеца и половина бавене, реших, че е време да пусна и третата част на разказа.

Линк към част 1 и част 2. 

 
Часът бе 09:00 в събота сутрин.
Мария се събуди с усмивка на лицето и с приятни мисли за вечерта. 
Джеси, която спеше в краката й се събуди и отиде до лицето на Мария, за да я оближе. След половин час излежаване, Мария най-накрая стана от леглото, отиде до банята и си изми зъбите. 
След това слезе да си направи нещо за хапване и с радост установи, че майка й е направила палачинки с шоколад за закуска. Мария хапна 2 палачинки и чаша топло какао.
- Много си щастлива днес. - отбеляза майка й с усмивка на лице.
- Да, така е.  Вълнувам се за довечера, сигурна ли си, че роклята ми стои добре?- попита нервно Мария.
-Стои ти чудесно, скъпа. Ще бъдеш най-красивата.
-Да,бе... сигурно.. най-красивата.- стрелна я с очи Мария. След това стана и се качи в стаята си.
Мария не можеше да си намери място от радост, тя оправи леглото си и реши да си напише домашните за седмицата. Но така и не успя, тя стоеше над тетрадките и учебниците и само си мислеше за довечера, а времето минаваше много бавно.

Когато часът стана 17:00, Мария започна да се гримира. Тя отново сложи спирала, червило, руж и малко сенки. Тя вдигна косата си на отпуснат кок и остави 2 кичура коса да падат пред лицето й. След това облече роклята си. Роклята й беше черна с дантела. Беше малко под коляното и имаше 3/4 ръкави. Тя я комбинира с черни обувки на лек ток, които имаха сребристи украшения и с малка кожена черна чантичка със сребриста верижка.

Часът беше 18:30, когато Мария излезе от вкъщи и се отправи към магазина. Тя купи чипс и кола и отиде към къщата на Филип.
Още от ъгъла се чуваше силната музика и се виждаха паркираните коли. Мария се притесни. За миг й се искаше да се обърне и да си отиде вкъщи. Какво правеше тук? Но въпреки всичко тя влезе в двора и видя че вратата на къщата е отворена, тя влезе и видя много познати лица, но и познатите лица видяха нея, веднага започнаха с въпросите "Какво правиш тук?", "Кой те е викал?",  "Каква е тази рокля?".
Тогава видя как Филип дойде и взе колата и чипса, след което каза:
- Аз я поканих.
Всички ахнаха и след това продължиха с танците, сякаш нищо не се бе случило.
Часът беше 20:00, никой не обръщаше внимание на Мария. Тя седеше на дивана и гледаше как всички се забавляват и натискат. Искаше й да си тръгне, не си бе преставяла купона така, но въпреки всичко стоеше.
 Неочаквано към нея се зададе Георги с две бири в ръка. Той седна до нея и й подаде едната.
-Благодаря, но не пия.- Мария избута с ръка бирата. Тя видя, че Георги е пиян и леко се отдръпна.
-Тогава, защо изобщо си на купон, ако не пиеш и не се забавляваш. Това да седиш на дивана и да гледаш тъпо може и да го правиш у вас.- отвърна Георги с глас, който не търпи отказ.
Мария, въпреки че не искаше и не харесваше бира се усмихна и взе бира и започна да пие.
След час, тя се чувстваше замаяна, тогава Георги я хвана за ръка и започна да я води към горния етаж. Те влязоха в една празна стая, след това Георги бутна Мария на леглото и легна върху нея и започна да я целува.
Мария, никога не се бе целувала, изобщо, никога не беше общувала с момчета. Тя много добре осъзнаваше, накъде отиват нещата и не го искаше. Затова започна да вика и да се съпротивлява, но напразно, алкохолът и беше повлиял доста.
Георги не спираше и вече започваше да повдига роклята й, писъците на Мария станаха все по-силни и тогава вратата се отвори. Беше Филип. Той хвана Георги и го избута от нея, след това помогна на Мария да седне.

Около врата се бяха събрали много хора, някои се смееха, други си говореха, но всички правеха едно: гледаха...  гледаха Мария.

-Партито свърши, всички си тръгвайте. - Филип беше много ядосан и това му личеше.
Всички се разотидоха и тогава Филип се обърна към Мария:
- Добре ли си? Ще те закарам до вас.
-Да, добре.- Отвърна Мария.

Те излязоха навън, свежият свъздух се отрази малко отрезвяващо на Мария, но въпреки всичко тя беше замаяна. Те потеглиха. 
Мария не живееше далеч от Филип, след като излязоха на главната улица, Филип ускори. Въпреки, че не беше много добре, Мария разбра, че скоростта е доста висока и осъзна, че Филип е пил.

Само след миг се случи... Срещу тях излезе кола, която ги заслепи с фаровете си, чу се силен трясък, звук от форсиране на двигател... звук от спирачки.... а после нищо. 
Беше тихо, плашещо тихо. Мария не усещаше нищо, не болеше.. не знаеше дали е жива или е мъртва.....

 

Целувки Hugsandkisses